четвъртък, 23 септември 2010 г.

ЧАША ЧАЙ


В топлината на думи
разлива се чаят.
Мед от очите ти
в мене потича.
Шепотни длани
наливат със сладост
сетивата ни жадни
за нежност до вричане...

И пак в коловози
препъват се дните,
забравили бриза
на чая в душите.
Тънеят словата
до ехо нечуто –
прибоят отмива
несбъднато утро...

Мина Кирова
09.2010г.




събота, 18 септември 2010 г.

ДЕЖА ВЮ


Вървиш
Нагоре
по улица непозната
в сън
от копринени пръсти
докосващи
позлата от къдрици
в очите й спираш
отваряш чадър
срещу слънцето
лъчите му рошат
едно дежа вю
проникват
надолу
и спират
в ръцете ти
държащи страха
от случване
на дъжд
по никое време...

Мина Кирова
09.2010г.



събота, 11 септември 2010 г.

ЗЕМЯ СИ


Като Земята си –
изхранваща,
даваща,
носеща
живота
в утробата си.
Приютяваш ме
в люлка от лотоси,
наливаш ми сила
от огъня,
бушуващ в недрата ти.
Попиваш ме –
тръпнеща
вода недокосвана –
с обич
възвръщаш ме
любеща,
в плод претворена...

Земя си.
В тебе се вливам.

Мина Кирова
09.2010г.



сряда, 8 септември 2010 г.

РАЗКАЗВАЙ МИ


Разказвай ми –
oбичам да те слушам –
за погледа ти лъчезарен
как обема
човешката душа.

Разказвай ми –
за деня ти натоварен,
изпълнен с помощ
и добри слова.

Разказвай ми
за детските си дни,
когато безпогрешно
откривал си най-смелите мечти.

Разказвай ми –
за всички болки
и поуки смешни,
превърнали те във светлик...

Разказвай ми! –
Обичам да те слушам.
И да вкусвам
сладостта на слънчевото в теб.

Че само чувайки те, благодарна
посрещам подарения ми ден.


Мина Кирова
09.2010г.