УСТРЕМ

Ще се завърне

слънцето на колесница.

И поривите щедри

в двойния си впряг.

Снагата ще укрепне.

Справедливата десница

ще отсича с точност

огън фин

от плътен страх.

Ще пеят химни

ангелите приземени.

Със туники от злато

и печат за чистота.

Прибоят ще приглася

с дъх на неизменност.

И волни ще покълват

засадените жита.

И пак ще греят

снопове на светлината.

Събрани с тиха ласка

и усмивка в утринта.

Ще има извор...

Път, посока с вятър.

Щом жив остава

пламъкът

от твоята искра.

Мина Кирова

11.2012г.

ХРАМЪТ

В него няма икони.
Подът е мрамор.
За боси,
измити следи.
По-нежната – малка.
По-дълбоката – ясна.
От двама.
Скрити в обятие,
слети души. 

Стъклописи в зеници
ограждат олтара.
С положен агнец
за обет.
Вратите залостват
тайнството свято.
За клетви и ярост.
А химните пълнят
Граала със мед. 

Стените му бели.
Прозорци – високи.
На купол кристален
взор е един.
Сфери небесни
леят мирото.
До плод на живота.
Събрало във цялост
огън незрим.

Мина Кирова

11.2012г.

ЗАВРЪЩАНЕ

Разкъсани

са ролите фалшиви.

Захвърлени ненужни

във пещта.

Илюзии изгарят.

Пламъци ефирни

пречистват робата

до белота.

Оголено

е зърното от плява.

Готово е брашното

да замесиш хляб.

Във вино натопено.

Елипсно и цяло.

Дихание единно

в пълнота.

От образите много

огледални

един изпъква

съвършен и зрял.

Усмихнат е.

Нали познал се,

завърнал се е

в плодната земя.

Мина Кирова

11.2012г.