Топи се, топи се
оловото...
И кипва кръвта ми
от огън, изгарящ
сенките в мен.
От бури превита,
повтарям молитва
за утро,
от слънце огряно...
И стискам
в ръцете си зрънце –
паметни думи
във мрака – ще мине,
и това ще премине –
претворено,
родено
в име и същност
пребяла и чиста...
оловото...
И кипва кръвта ми
от огън, изгарящ
сенките в мен.
От бури превита,
повтарям молитва
за утро,
от слънце огряно...
И стискам
в ръцете си зрънце –
паметни думи
във мрака – ще мине,
и това ще премине –
претворено,
родено
в име и същност
пребяла и чиста...
Мина Кирова
02.2011г.