БЛАГОСЛОВ

Господи,
благослови предателите ми,
защото ме освободиха от користолюбие.
Благослови и приятелите ми,

защото опазиха свещта ми.
Благослови мъчителите ми,
защото укрепиха духа ми.
Благослови и тези, които ме обичат,
защото усилиха любовта ми.

Благослови също глупците,
изпитващи устоите на светлината.
Благослови и титаните,
вдъхновяващи стремеж към красотата.
Благослови огледалата,
отричащи непреходната същност.
И всяка среща с незначимото,
израснало до дъб могъщ на мъдрост.

Господи,
благослови неуките, с които
най-великите уроци преподаваш.
Благослови и мен, и всички,
които според мерките човешки
благослов не заслужават.

Мина Кирова
08.2014г.

ОТРАЖЕНИЯ

Виждах собствената си дълбочина
в думите, изляти без калъпи.
Вярвах, че зад тях стои душа
по-нежна от напъпил къшей

от всяко даващо живот дърво,
от жаждата за нещо непреходно.
От устрема до пълното платно
с попътен вятър, бряг необетован.

Но огледалото без прах мълчи -
зад него същината е измамна.
Истината и без думите тежи,
където има почва благодатна

да израсте до камък и скала -
убежище и крепост за достойнства.
Невидими в един материален свят,
изгубен в мъртви форми и пороци.

И твърде тънък е ледът, за да е брод,
покриващ избледнелите отсрочия.
Душата има друга ниша за живот,
не давещ се в илюзиите безтегловни.

Мина Кирова
08.2014г.

ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

Толкова много любов
не е за правене
между двете завъртания
в тесните половини
на земното раждане.
Там чупи представите
за всяко помилване,
имане, даване, непрощаване;
разлива сълзите ти
по слепоочия в океана;
прескача оградите
в най-късите разстояния
между пълното сливане
и бясното бягане.
Вярата е утопия в сянка,
надеждата - спирка забравена.
А ти се чудиш
има ли разлика/граница
между ада и рая.

Толкова много любов
е просто прегаряне
до раждащ се феникс
в сърцето на дракон.


Мина Кирова
08.2014г.