събота, 19 ноември 2011 г.

FOREVER


Обич моя,
пак вървиш в полусън,
изгубил
пътеката в мрака.
Не виждаш ли,
че нося със теб
чувала от стари проклятия?

Няма нужда
от тежка въздишка,
от скрита сълза -
незатворена рана...
Ти знаеш,
че заедно с теб
ще дойда дори и във ада.

Недей се предава.
Нито за миг.
Дори да си паднал,
опри се на мен.
Любовта ми е силна за двама.
И винаги има
решение всеки проблем.

Обич моя,
поспри се в лъча
на утрото, диво от нежност.
Всяка приказка
всъщност е огън,
не блян или сън,
щом вярваш във нас безпределно.

Мина Кирова
11.2011г.


 


събота, 12 ноември 2011 г.

STARDUST

На стръмното
в пръстта
заровил пръсти,
раздиращи
отвъдното
до същина,
препускаш пак
през кълнове
и смърти
до изгревите
белокръстни
в пълнота.

Дарил
последната
Луна и Слънце,
вода и залък,
щит и меч;
надежда,
(с)мисъл,
вяра, устрем
да бъда всичко
или нищо...
Бог - Човек.

И после с дъх
на огнени копита
проправяш път
от звезден прах.
И тук си.
И те има.
И обичаш...
И обичам.
В пълнокръвна
тишина.
 

 
Мина Кирова
11.2011г.