С УХАНИЕ НА ПЛОД

Повикай ме!
За да се влееш в мене,
извираща от земните недра
река на пълноценно бреме,
жадувана
от древен океан.

И още ме събуждай
с жаркия си поглед,
надвесен над люлееща роса.
В която слънцето познава
свойта същност
в грейнала душа.

Налей ме после
в сокове могъщи
на сладък грозд, от дъждовЕ узрял.
На дом, където се завръщаш,
тръпчивото
на бягството познал.

И пак ме викай –
като за последно.
Билет ми дай... за влак – живот.
От твоя устрем зрее в мене
ново утро,
ухаещо на плод.


Мина Кирова
05.2013г.  

СПОНТАННОСТ

Целувай ме,
когато няма птици
отлитащи след бурите на юг.
Когато пътищата се пресичат,
а вятърът отнася
пясъка без звук.

Целувай ме,
когато стъпки низки
отнемат пъстротата на дъга.
Когато в битките издъхваш ничком,
а огънят отмива
сивотата на деня.

Целувай ме и още
във прегърбени прозорци
от напора на сетен дъжд.
Когато по зеници дращи сбогом,
а прагът чака,
нажежил дъха.

Целувай ме...
Внезапно като порив
от прилива на дивия галоп.
Спонтанността сама без глас говори,
излива ли сърцето
своя благодат.

Мина Кирова

05.2013г.

ДОБЪР ВЕЧЕР, ЛЮБОВ!

Добър вечер, Любов!
Скиташ ли още
из света ни широк?
Блъскаш ли се в прозорци
със спуснати щори?
Викаш ли мълком
пред затворени порти?

Добър вечер, Любов!
Намери ли пристан
под нечий покров?
Разтворена в чаша
от лед и уиски,
успя ли да бъдеш
каквато те искат?

Добър вечер, Любов!
Сънува ли снощи
подходящия покрив?
В очи на самотник
след дни чернозем.
Или луташ се мокра
в сълзите на чар похабен?

Добър вечер, Любов!
Дишаш ли още
и с ритъм добър?
Просияла в прозорец,
безлунно отворен.
От който дъха ти
изгаря страха?

Добър вечер, Любов...
Влез, преди да затвориш
за сърцето едничкия път.

Мина Кирова

05.2013г.

АНГЕЛ

Някъде от дълбините ми изгря...
Спомен. Толкова далечен.
Изгубена. В най-тъмната гора.
Когато ме намери. Ангел.
В лик човешки.

Прибрал бе белите крила.
Под дрехата си - да не виждам
в очите му огромната тъга.
От падането. На Икар.
След всеки изстрел.

В ръцете си ме взе - обвивка.
Пашкулено люля ме да заспя.
Издигна ми светилище. И мигом
в храм щастлива се събудих.
Пълен с' светлина.

Сега ме пази. Тих. Невидим.
От всяка злоба. Кал. И суета.
Остави ме да бъда. Себе си.
Каквато искам. Истинска.
В очите му - свещта.


Мина Кирова
05.2013г. 

 

ИЗСТРЕЛ

Когато събираш
думите като птици,
накацали с пух
по нечия жица;
вдълбано ли е сърцето ти
в миг на безветрие;
притихнала мисълта ти
в нечие
сляпо доверие;
покрити очите ти
от устни не искащи
нищо, нищо
в замяна,
нито пък заменими...
Тогава мълчиш
като камък,
паднал на място
в реката
на своето Имане.

Мина Кирова

05.2013г.

CHANGE FEAR

Затвори вратата на страха.
И миналото с девет ключа
зад железни сто стени
залости, за да не чупи

на вяра мощните криле,
надеждата за утро утре.
Помни, че за любимия човек
си светлината му безсмъртна.

Затвори вратата на страха.
Заради него не си струва
да бягаш през глава по-пръв
от ужаса да не изгубиш.

Обичан ли си, обичан си такъв,
какъвто влюбеният е познал те.
За него няма друга стръв,
изгаря ли за тебе в мрака.

Мина Кирова

05.2013г.

МЪЛЧАНА ВОДА

"Няма нищо, което да се сравни

с правенето на любов с някой, за който ти пука." 

Джим Кери

Мълчи ми се.
Със теб ми се мълчи.
На струната
в обтегнатото време.
В полуостатъци,
в които не кърви.
В полуоста
на миг прозрение.

Мълчи ми се.
Със теб ми се мълчи.
Затворена
в очите ти от вчера.
На зреещата
в утринния миг
(луна), наляла сок
от непестена нежност.

Мълчи ми се.
Със теб ми се мълчи.
Прегърната
от ветрове без стреме.
По-силен е
от истеричен вик
зарядът, чут
на тихото вълнение.

Мина Кирова

05.2013г.