СТЪПКИ

Познати стъпки, стъпки чужди

пред прага ми отекват всеки ден.

Едни очаквам, други ме събуждат

и хвърлят ме във смут студен.

Нетрайни стъпки, стъпки бодри,

жадувани, незнайно всели страх.

Заглъхват непотребни, горди...

Посяват радост в тихия ми свят.

Безлични стъпки, стъпки с име;

изваяни кристали в паметта.

Променят те неповторимо,

объркат ли се с твоята съдба.

Мина Кирова, 1996г.

Из "На виделина"

ПРОМЯНА

Създадени сме като хора

да чувстваме добро и зло.

Да чуваме, когато молят:

“Прости каквото е било!”

В борбата двете сили вечно

една със друга се менят.

Ту милост, ту пък често грешно

презираме – кога грехът

и чуждата съдба почерни,

забравили почти във миг

ръка за помощ да протегнем...

А може би, щом в нас боли,

добри да бъдем ни се иска,

да ни помагат и дори

по-щедра обич да извика

скръбта ни в хорските души...

Съмнение тогава няма,

че всички малко сме добри.

Кога настъпва таз' промяна,

та всеки ден сме много зли?

Мина Кирова, 1999г.

Из “На виделина”

НА ТЕБ

Жадувах те.

И чаках те безкрайно.

Невидимо те пазих в паметта.

Надявах се.

Запазих най-потайно

место за тебе в моята душа.

Очаквах те.

И търсих от години.

Взриви ме блясъкът на Вечността.

Бленувах те.

В сърцето приеми ме...

Обичана да бъда от сега.

Поисках те.

Изричах непрестанно

незнайното ти име в самота.

Повиках те.

Бъди за постоянно

във моя свят от бяла тишина.

Мина Кирова, 1996г.
Из "На виделина"

ДА БЪДА

Скала да съм: опора съм.

Въздух, Огън и Вода.

В пръстта заравям пръсти -

корени във майката Земя.

Твърда да съм. Търпелива.

Вятърът разнася семена.

Огънят ни топли и убива.

Морето носи радост и тъга.

Дърво да съм. Да бъда силна.

Храм свещен да сътворя.

С воля за живот и мисъл

вътрешния свят да променя.

Земя да съм. Да раждам плод,

в родилни мъки претворен.

С Надежда, Вяра и Любов

аз гледам в утрешния ден.

Мина Кирова, 2000г.

Из “На виделина”