НЯМА

Няма истина, незаслужена

с работа във градината

на душата ни.

Няма знание, незаработено

и не изпитало с опит

вярата ни.

Няма любов, неизстрадана

в болка, пречистваща

полета ни.

Няма път състрадателен,

не преминал без вопъл

през огъня...

Мина Кирова

12.2009г.

МОНА ЛИЗА

Една Джоконда

гледа от стената -

зад стъкло от

вчерашния ден.

С усмивката на Сфинкс

прошепва в тишината,

че тайна пази...

И смутен,

едва ли в нея искаш

да проникнеш -

разпада се

в парчета голота.

Тя, тайната,

остава си такава -

предизвикателна

и млада,

прикрита във шедьовър,

загадка, йероглиф -

проникнеш ли във нея,

вероятно красотата

ще превърнеш

в тленност

или в мит.

Мина Кирова
11.2009г.

СИЛА

НЕ

ръцете да извиеш

на слабия – обезверен;

да се надсмееш

на падналия – унижен;

да се чувстваш по-велик

от бедния,

когато със пари

купуваш чест и слава

или си длъжник

на съдбата си със здраве...

Туй лесно е, уви!

А ДА

забравиш

раната, посипана със сол.

И в нямането си да можеш

последната искра

за нов живот

на търсещия да дадеш.

През болката си

да прогледнеш –

напред да продължиш –

дори,

когато само за молитва

отворени все още

са нечии очи...

След всеки удар

да изправиш

снага и дух на оцелял,

но не циничен и велможен,

а щедро чашата

(със блага мъдрост)

на жадния предал.

Мина Кирова
11.2009 г.

ДАР(БА)

Да се възхитиш

на силния във свойта слабост,

на смелия - във своя страх;

на мъдрия, когато оглупял си;

на ловкостта на своя враг;

на бързия, когато изоставаш;

на веселяка в своя плач;

на утринния поздрав бодър

след нощта, изгубен в здрач...

Сърцето ти открито да посрещне

великото в човека си е дар,

който сам по себе си достоен

за възхищение е... И олтар.

Мина Кирова

11.2009г.