сряда, 27 април 2011 г.

ДОКОГА ЛИ?


Докато дишам
и чувствам.
Докато в мене кървиш.
Когато рисувам
душата ти
в тихи води.

Докато мога
да съм ти пристан
и склон,
огрян от звезди,
на който полагаш
очите си
след безличните дни.

Докато искаш.
Жадуваш.
И имаш ли нужда
от дъх на треви.
От светулка.
Докато
сърцето ми в тебе
още тупти.

Мина Кирова
04.2011г.  







вторник, 26 април 2011 г.

В ТИШИНАТА


Сигурно е
тъгата в очите ти.
Онази, безмълвната.
Казваща всичко.
В недопитото
утре.
Когато е липсата
на усмивка.
На длани.
На дъжд от зениците,
заливащ пустинята
с топяща се
искреност...
Като круша
по пръстите.
Твоите.
Без заместител.


Мина Кирова
04.2011г.



сряда, 20 април 2011 г.

СЪРЦЕ

Сърцето ми -
изтръгната Голгота.
И не веднъж
и дваж,
на ъгъла на тротоара...

Ръцете ми -
разперени за полет,
посечени
така...
Но как да ти го кажа?

Обгръщам те.
За кой ли път
издигам глас -
пустинна жажда.

Олтарът ти,
по-кървав и от мен,
зазижда ме.
Да съм жарава.

Вдигни ме пак.
И пак до мен бъди.
Със грешките ми -
(не!)прости(ми!).

Сърцето ми,
когато прокърви,
най-истинска съм.
И безспорно жива.

Мина Кирова
04.2011г.

събота, 16 април 2011 г.

LITTLE BLUE

Ултравиолетово
е светът ми.
Прелива
вълнообразно
(почти овално)
в blue sky.
Понякога
до червено
е нажежена
кръвта ми.
От случване.
Или (пък)
в зелено
обличам очите си,
нахлуващи
в съня ти
от сбъднатост.

Ултравиолетово
е цветът ми.
В дъгата,
изгубила края си
в прилива
на душата ти.

Наричай ме
Little Blue. Dolphin.
В бистри води.


Мина Кирова

04.2011г.



неделя, 10 април 2011 г.

ARIZONA DREAM


"The fish doesn't think
because the fish knows everything..."
Arizona dream


Пусни въздуха от дробовете си -
нека напълни балона.
Там горе не е толкова студено
в лъчите на залеза,
нито на изгрева,
когато
отваряме очите си,
нацелувани в утрото.

Пусни мислите да прелеят
по мостовете на забравата.
Въздишките
остават последни
да тръпнат в' Венеция.
Все още е рано
да търсиш случайности -
нещата просто се случват
(понякога)
от само себе си.

Пусни веригите на сетивата си -
веслата могат
да обърнат лодката.
Когато си само усещане
и костенурка в дъжда,
тръпчиво-горчивото
губи значение.
С окото от другата си страна
гледай света.

Мина Кирова
04.2011г.


събота, 9 април 2011 г.

НЯКОГА НЯКЪДЕ


"Преди да обичаш,
научи се да ходиш по снега без да оставяш следи."
Индианска мъдрост

Заведи ме
в страната на чудесата -
там още е бяло
и стъпки
в снега не личат.
Помниш ли,
когато се учихме
да ходим безследно? -
кристалите
на водата
оставаха цялостни;
в дъха си
усилвахме жаждата
за безвремие...
А ти ми
разказваше
как се е раждал
кактус в пустинята.


Мина Кирова
04.2011г.



четвъртък, 7 април 2011 г.

ПО НАВИК


Битка след битка.
Победа – провал.
Повлечен от вихър,
но пак оцелял...
Ту крачка напред,
ту стъпка назад.
С приятел до теб,
до кокал – кинжал.

Срещаш – изпращаш.
Обичаш – от гняв
удар нанасяш
и движиш се сляп.
Къде със късмет,
къде пък и без
все някак успяваш
да бъдеш Човек...

(а може би не?)

Живеем по навик,
по навик кървим…
По навик се борим
напред да вървим.


Мина Кирова
04.2011г.