ЖРИЦА

След дълъг път, пред портите на храма,

жадуващият мъдрост приятел свой повика.

Ала от там – иззад завеса, леко димна –

между две колони изумен съзира жрица:

главата – увенчана с полумесец златен,

поел на слънцето целителната сила.

Върху сияещ, като куб изваян камък,

жена в покой застинала е мълчаливо.

С търпение попива думите кристални

от сърцето – съвършено гладко огледало.

Че само в самота, когато цял притихнал,

ученикът разпознава Скрития във тайни…

Зад воала са чертите, леещи се меко;

прозира кръст, папирус е навит… Пронизват

на жрицата очите. И с властен глас разпитва

готов ли си през трите жертви да преминеш:

душата в Анх да трансформираш и да служиш;

на престола да седиш смирен… Да си свещеник

без наградата да чакаш, нито пък заслуги? –

Да! – Тогава влез! Учи! И път бъди во веки!

Мина Кирова

07.2009г.

УТРО

Слънчев лъч

по ресниците шепти,

донесъл свежест от безкрая.

Докосваш

сънените ми очи

с устни от синчец. И палав

усмивка

от сърцето ми крадеш,

на глътки пиеш от нектара...

Събуждаш

сладостен, игрив копнеж –

и ставам – цяла засияла.

И тръгвам,

за да мога утре пак

да те целуна със безкрая...

Мина Кирова

22.07.2009 г.

ЗЕНИЦИ

Нощта преваля,

теб те няма

и сън не ме лови.

Постеля бяла,

празна ваза -

пресъхнали мечти.

Вратата зее,

без прозорец

и все така вали.

Дали ще влезеш

да докоснеш

зениците в зори...

Мина Кирова

07.2009г.

МАГ

Главата му с безкрайност увенчана,

че бе проникнал в тайните извечни.

Умът – познал на Бога битието,

излято с чувство, с форма и в закони.

В ръката дясна жезълът е вдигнал,

че милосърдно водеше сърцето.

А другата със строгост зло отсича,

налага ли се, с меча справедливо.

И пурпурът по мантия се стели –

свидетелства за ранг висок, етичен.

За власт над страстите му овладени –

змията в кръг на кръста се извива:

опашката захапала си в края,

с очи – рубини на мъдрец и воин.

Върху кубичния престол – пентакъл,

с активна воля – тържество победно.

Изправен магът благославя с чаша –

напълнена с нектара на живота –

детето в теб и вожда на душата,

за истината жадна в дом Господен.

Мина Кирова

07.2009г.