ВРЕМЕ

Времето

се блъска във стените

на вчерашното днес,

на утре не дошло.

Летят минутите

към края

на несбъднатото в нас

разперено крило.

Събираш

в шепите си смелост

напред да крачиш,

ала виж:

докато във колебание

трепериш,

изтекли са

броените ти дни...

Мина Кирова

09.2009г.

ТИ НЕ ПОЖЕЛА

Докато те търся

преброих звездите,

взирайки се

в блясъка студен.

Душата ми крещеше

за слънцето, което

криеше лицето

в облак набразден...

Разпознах те

в сълзИте спотаени,

и отронени в дъжда.

Поисках да остана,

също като тебе,

в стаята

на споделена самота.

Но пак студът нахълта

и загърна ме с халат

от празнота.

Заспивам, заспивам

в съня ти,

който ти не пожела...

Мина Кирова

09.2009г.

СЪМНЕНИЕТО

Съмнението

разяжда ни душата,

щом пуснем го във нас.

Как трудно е

да имаш вяра

на човек,

обичащ ни без глас.

И само в погледа му

изтерзан четеш,

че убивал си го бавно...

Любовта отива си,

когато предадеш

на завистливите мълви

доверието свято.

Мина Кирова

09.2009г.

ИКАР

Колони

синя и червена

предверие на храм крепят.

Слънцето

усмихва се в зенит.

Нажежен е пясъкът.

Стъпките

отекват по гранит.

Но няма кой

да чуе трясъка -

крилете

са от восък натежал

и обгорен -

разпадат се...

Перата

кой ще събере

от пясъка?

Мина Кирова

09.2009г.

ДИВА РОЗА

Белее пясъкът

от огнени следи

на стъпки нежни.

Диво цвете

в кърваво цъфти

за две ръце.

Отекват крачки

в полумрака ням,

превзел сърцето.

Оазисът мираж е,

а водата - блян.

Илюзия за вечност.

Мина Кирова

09.2009г.

ВКУСЪТ НА СЛАВАТА

Какъв ли е вкусът

на славата,

макар през сЪлзи

да си я постигнал?

Дали успяваш

да пресяваш

плявата

в очите на бездушници

или закриваш

лицето си

със маска горделива?

За да не види никой

... самотата?

А може би

е сладко

в тебе да се взира

поне едно хлапе

с душа игрива?

Какъв ли е

вкусът

на славата...

Мина Кирова

09.2009г.

ПОЧТИ СПОНТАННО

Очите ми

по тебе все вървят

и пият

от душата ти

слънца.

Ръцете ми

по тебе пак горят -

отварят

врата подир врата.

Стъпките ми

твоите сподирят -

на пръсти

просветляваш ме

в съня.

Устните ми

дирят нежността ти,

оставила следи

в овали на нощта.

Заливаш ме,

заливаш

със копнежност,

извайваш ме

от огън и сатен...

А аз мълча

и съзерцавам

в теб твореца

спонтанно проявен.

Мина Кирова

09.2009г.

ПОВРАТНОСТИ

Когато на върха си,

не забравяй

повратностите на съдбата

(или във живота),

че много често

ролите се сменят -

до вчера цар,

от днес - пъдар.

А всички равни сме

и в мислите,

и в чувствата,

и във делата

пред взора на Отца си -

и милостив

и строг,

и справедлив.

Дали тогава

(НЕ)случайно

"повратностите"

всъщност

са (по)след(ей)ствия,

а не отвън

причина и съдба...

Мина Кирова

09.2009г.

ДВАТА ПЪТЯ

От нежността започва

изкачване

към мъдростта,

а пътят вие се

помежду

две сърца -

шептящи

безсловесно

докато

танцуват -

оглежда се

в очите им

страстта.

Когато спуска се

надолу,

божествената мъдрост

е любов -

че не със сетивата само,

но и със ума си

обичаш

и жадуваш

да докосваш другия,

мълвейки благослов...

Мина Кирова

09.2009г.

МОЖЕ БИ ПО ХАМЛЕТОВСКИ

"Може би" се колебае

между "да" и "не".

"Може би" е нещото,

което все не знае

да бъдеш туй,

що сърцето ти зове

или да презреш

мечтите си и сам

да се поставиш

пред съдбата си

на колене.

"Може би" 

изтръгва се,когато

другият

решава вместо нас.

Или когато

съмнение разяжда

вътрешния глас -

шептящ...

Кое е по-достойно

за душата:

"може би"

или "ДА СИ"?

Мина Кирова

09.2009г.

МАГЬОСНИЦИ

По пясъка
оставила следи,
по руини и руни -
отпечатък;
по стръмните скали
се вие пътят
към Голгота - не,
към Светлината;
две орбити,
пламтящи от любов
прегръщат
синия отблясък...
И може би
е той.
Дали е той
магьосник
или просто
... огледало...?

Мина Кирова
09.2009г. 

ГЛЕДНА ТОЧКА

Животът -

низ от мигове

на споделеност,

срещи и раздели,

оставени във тебе

бисери

за чудо,

за пропадане

или летене...

И книгата му

мъдра е, когато

слепец и глух

не я чете.

Последна страница

или начало

е светлината,

прегърналата те

с порив на дете.

Мина Кирова

09.2009г.