УКРОТЯВАНЕ

Все по-плътно те искам до себе си.
Все повече имам нужда от теб.
Защото за тебе, за тебе живея,
мое мило и нежно, любимо момче.

С годините всичко бавно утихва -
амбиции луди и гръмки мечти.
На времето щуро бесния ритъм
с тъги и проблеми събаря стени.

Затваряш прозорци с грешни дилеми.
И зидаш си храм, лишен от вини.
Във който покоя сам да намериш,
след толкова бързеи с остри скали.

Улягаш и ти. Прощаваш. Забравяш...
И в люлка от длани искаш да спиш.
Най-важното сякаш, накрая остава
по земния път с другар да вървиш.

 
Мина Кирова
03.2014г.

ЗАВЕТ

Обичай колкото и както можеш -
с теглилки чужди никак не мери.
Светът е шарен - пъстър и безбожен.
Различен или не, бъди си ти.

Обичай колкото и както знаеш.
По своя усет - честно и без грим.
На чистото вкусът е дълготраен.
И силата е в чувството да си.

Обичай колкото и както чувстваш.
Обичта тирани никак не търпи.
Докато си жив и имаш ли импулса,
къпи се в огън. И пламъка бъди!


Мина Кирова
03.2014г.

ГРОЗДОБЕР

От думите ни натежаха
дори и гроздовете оцелели.
От бели облаци чардакът
не смее вече да се смее.

А стълбата, за нежност зряща,
ехти от будните ти стъпки...
Върви към топлото отляво -
не пита. Смисъла не търси.

Дали е праведно и грешно.
Дали е в края или почва...
На тази вечна въртележка
не никнат цветните простори.

Усмихваш се. И лъч откъснат
преплита се с диханията сляти.
Въпросите из сенките замръкват.
От виното на пълните ни чаши.


Мина Кирова
03.2014г.

ОБЕЩАНИЕ

Ще те измълча. До края.
В гребени по голите стени.
В ласка на изръбен вятър.
В тихото на огнени води.

Ще те измълча. Без пясък.
Без спрели в часове стрелки.
В екота на всеки стряскащ
водопад от гаснещи звезди.

Ще те измълча. До бяло.
След всяка загуба и тътен зъл.
До шепот на нетленна вяра.
И с изстрела последен за из път.

Ще те измълча. Дори без хляба,

омесен в бистрите треви.

За да можеш пак, достигнал края

да си ручея светинно чист.

Мина Кирова
02.2013г.