ПОНЕЖЕ СИ ДО МЕН

Да се потопя... в ръцете на покоя...
И на гръдта ти да заспя - като дете.
Така услажда се от Нищото животът
и светлина нахлува в сивия ми ден.

Да се намеря... някъде и в дън безкрая.
Да пия там от изворната твоя тишина...
Така умира плътното и грубостта му,
усетиш ли в крилата пълна свобода.

Да ме въздигнеш... на престол от огън -
без меч да бъда десният ти стълб и ствол.
Така възражда се и всяко "С тебе мога!".
И пак е ден. И пак животът е любов.

Мина Кирова
07.2015г.

ОПОРНА ТОЧКА

Мъдростта е мека като река,
улегнала в свойто корито.
Не осъжда, не сочи с ръка
на всеки, който не пита.

Не налага. Не убеждава. Сама
на бора могъщия корен облива.
С блага дума пои. Не кори и дъба,
що в листата си птичките сбира.

Но във кротката, силна вода
всеки жаден за нея се влива.
Чак тогава е чута без страх...
Точка опорна за всяка молитва.

Мина Кирова
07.2015г.

АНТРАКТ

Догаряш се.
В антракта на последната цигара.
Над дъното надвесил се,
а устните ти шепотно прогарят
по ръбовете изгладнели
протяжното си първо действие.

До второто не стигат
еднопосочно две усмивки.
С надъхано лице просвирват
ненужно влаковете - оптимисти.
Ти ли чакаш онова момиче
от сцената със куче на завоя?

Мина Кирова
07.2015г.

ПРОДЪЛЖЕТЕ ГО ВИЕ

Хубаво е,
че някои неща се отдалечават
и се пръскат
като мехури с небивалици;
че избледняват и изостават
по пътя ни изгревен.

Хубаво е също,
че може и да не помним,
затиснати с тонове болка
или олекотени и меки,
разтоварили се от нея.

Хубаво е,
че водата тече неизменно
в коритото от промени;
че ни отмива с годините
по завоите причестени.

Хубаво е,
че има и думи,
изричани от безсилие,
в които след време откриваме
точно нужната сила.

Хубаво е (може би),
че сме живи;
дишаме още и пишем;
че ни има дори. Но...
продължете го вие.

Мина Кирова
07.2015г.

ОСВОБОЖДАВАНЕ

Кроткото ти "да"
разбива кристалната сфера,
капсулирала страховете ми;
разтваря ги
като слънце дъждовна мъгла;
превежда ме през тях;
обгръща ме и унася
в плясъка на крила,
достигнали тихия бряг
без илюзии и съмнения...
Благодаря ти за повея, вдъхващ
стъпка напред
с продължение.

Мина Кирова
07.2015г.