(БЕЗ)ОГЛЕДАЛНО

Изобщо не е достатъчно
да си сам(о) огледало.
Понякога сенките
са толкова стряскащи,
надникнат ли от ъглите,
скрили проломите
между черно и бяло.
Блясъкът заслепява -
върхът е отцепен
от пясъка в океана.
Марианската падина
те затиска
с тонове тъжни отличия.
Иска ти се да викаш,
вместо юмруци да стискаш.
Две сълзи те застигат
в образа на приличие.
Маските (те) прозират,
а още търсиш себе си
в онова огледало,
което никак не е достатъчно,
когато няма какво да видиш,
освен абсурда на ролите.
Истината не се полира
за показ и прошка.

Мина Кирова
10.2014г.

АНТИПОД

Дори по детски да звуча,
все още пазя ярък спомен
за минало от друг живот -
неопетнен и по-достоен.

Човекът там орел е горд,
отгледал светостта на храма.
Не се пилее кръв или имот
за нечия изгода. Няма

бетон, стъкло и лъскав под
от лазещи лакеи - сноби;
дума дадена е пръв закон -
неписан договор на почит

към брат, другар и кавалер
на бяла роза, меч и клетва.
Да, този свят е част от мен.
И жертва на цинизма днешен.

Мина Кирова
10.2014г.

НАСЛЕДНИЦИ

Боен рог нощта прониза -
на първи ред дружините зове.
Авангардът строен с Рохимири*
опълченци Вазови да поведе.

Кръвта да кипне в дълг вековен
за битките безспир, безчет.
От малки обучавани със воля
борба да водим без предел

на сили, вяра - с глад и жажда...
Сам воин всеки до последен дъх.
Къде ли свършва тази сага -
ветеранна до самата смърт?

И пак на бой зове животът,
приклещил ни на майчина земя.
Кога ли ще въстане всякак робът,
в изтощение от вечната борба?

Мина Кирова
10.2014г.

*Конници-воини от Рохан от "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин.
В известна степен считам прабългарите за техен прототип.