Премного отговори се събраха.
В парада на човешката ни суета
глъхтеят идеалите в забрава.
Погребваме и миналото с тях.
А паметта е, за да не повтаря
на грешките ни кървавия срам.
Но има ли такъв сега - не зная.
И чакам. Като пътник без подслон
пробуден някой да посочи пътя.
А той открива (може би) заслон
и гръб обръща на света в съня си.
Последен войн. Навярно самурай
честта ще завещае на катана.
Обикновеният невидим е докрай,
останал сам със честността си.
Мина Кирова
03.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар