STARDUST

На стръмното
в пръстта
заровил пръсти,
раздиращи
отвъдното
до същина,
препускаш пак
през кълнове
и смърти
до изгревите
белокръстни
в пълнота.

Дарил
последната
Луна и Слънце,
вода и залък,
щит и меч;
надежда,
(с)мисъл,
вяра, устрем
да бъда всичко
или нищо...
Бог - Човек.

И после с дъх
на огнени копита
проправяш път
от звезден прах.
И тук си.
И те има.
И обичаш...
И обичам.
В пълнокръвна
тишина. 

 

Мина Кирова

11.2011г.