ПРЕГРЪДКА

Прегръщам те...
В невидимите гънки
нощта закрива своето лице.
И някъде далече,
разтеглено и тънко,
мъгла се стели
в тихия отвес

на днешното ни,
непознато,
настигнато от утро
първо рождество.
След всяка смърт се ражда
нова жажда,
нова вяра,
нов живот.

И мислим си, че опознати
са всички огнени земи.
Че срещите не са случайни,
че има неоткрити
още дълбини.

Че вчера е далече,
а пък утре
започва в бляскавото днес.
Едни живеят, за да любят,
други вярват
в дълг и чест.

Но тук сега сме
и в прегръдка
тъмата се топи до злак.
И знам,
в последната ти глътка
потъва и сърцето ми,
и чакания влак.

И знам, че има още
земя и стъпки
в нашите следи.
В прегръдка топла
зрящ мигът е...
Ти само пак
ела ме прегърни!

Мина Кирова
01.2015г.