По "Гробниците на Атуан"
от Урсула Ле Гуин
Пак мракът ослепява
очите ти
с влудяваща, смъртoносна
тъма,
с чернотата на свят под
земята,
изпълнен с жестокост
и страх от живота
тъга...
Там светлият лъч, за
кратко проникнал
призова те по име, със
сила и власт -
изначално роден в
светлината,
разпозна те – запалена
свещ
под капака злина.
Във схватка вековна се
сгърчи умът ти
всред болка и ужас да
бъдеш творец.
Свободата е избор, и то
доброволен.
Ти сам си избра... да
останеш
изгаснал фенер...
Мина Кирова
02.2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар