петък, 23 януари 2015 г.

СЕТИВА

Звънтиш. Във всяка дума.
И в мълчанието на света.
Във всеки порив -
да съм струна;
в лъка - насочена стрела.

Блестиш. Във всеки поглед.
И в безумието на деня.
Във всеки устрем
да съм полет
в твоите закрилящи крила.

Солиш. Във всеки залък.
И в жаждата на любовта.
Във всяка глътка
без остатък
пътя си към теб да извървя.

Мина Кирова
01.2015г.

вторник, 20 януари 2015 г.

БЕЗ ПОСВЕЩЕНИЕ

Трудно е да пишеш за любовта,
когато си концентриран в егото си.
Претенциите и разочарованията
са толкова безбройни,
почти колкото са съзвездията.
Превръщаш се в оплаквач
на всичките си недоразумения.
Недостатъците са винаги в повече
от освобождаващите прозрения.
Трудно е да пишеш за любовта
и да пуснеш света в душата си -
несъвършен и повече от прекрасен,
когато Тя е господарката му.
Трудно е да пишеш за любовта
и когато е твоята същност.
Прелялата по ръбовете си добрина
е тясна за цялото целомъдрие
и чужда на предрасъдъци.

Мина Кирова
01.2015г.

понеделник, 19 януари 2015 г.

САМО ТИ

Винаги влизаш на пръсти
не знаеш дали съм будна
имам ли грах под възглавницата
или сънувам
облаците събрани пред слънцето
които разпръскваш
само с онази усмивка
която влиза на пръсти
под клепките
и с мънички капки
рисува дъгата
още преди да се е родила
щастлива в душата ми.

Мина Кирова
01.2015г.

събота, 17 януари 2015 г.

БРОЙ ДО ДЕСЕТ

Преди да реагираш, постави се
на другия на мястото - почувствай, виж
на кой метеж в душата му дължи се
отклика на обстоятелства за миг.

И може би прозрял и себе си, разбираш
за сходството ви в други времена.
Познал там собствената си поличба
след времето, надскочил своя праг.

Тогава, в миг покой и тъй безстрастен,
отказваш и наставник да си, и съдник.
Животът ни, приятелю, тъй кратък
за обич ни зове, а не за боен щит.

Мина Кирова
01.2015г.

РЕНЕСАНС

Понеже не останаха светици
в безпътици на сивота и страх,
и западът обърна се на изток
да търси смисъл или явен знак,

че незабравени са светлините
на фаровете в бурното море.
Че ненапразно и предците ни
са писали приживе с кръв и меч

заветите си върху обелиски -
законите вселенски за оброк
сакралното да пазим чисто
от себе си най-вече - древно зло.

Че лошото от завистта се ражда,
от жаждата да си на власт:
дали в империя или над някой,
пропаднал в неведение и сласт...

Понеже не останаха светини
от нищото се вдигаше светът.
Да създаде отново вечно живи
непреходни повели за мира.

Мина Кирова
01.2015г.