Това беше хубаво. Непремълчано.
Готово за посев. Във мрака.
Изстискано от ребрата и преболяно,
че никъде никой не чака.
Това беше призив. Към самотата.
Предтеча на бягство от ада.
Обсебване. И каляване на стомана.
След изгубване в мъртво начало.
Това беше всичко. В няколко реда.
Краят на пълна невзрачност.
Да се гаврят с душата ти вечно
е поносимо само от дявол.
Мина Кирова
03.2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар