в очите ти пленено,
ти идваш
в златото облян
на новото,
непокорено
от илюзиите утро
с‘ слънчев плам.
Усмихваш се
и приласкаваш
снагата натежала
от ласките ти снощни.
Отпусната съм,
ненаспана,
но щастлива
под ръцете ти гальовни.
Притискаш ме
в обятията нежно,
сякаш никога
до този миг преди
не си ме вкусвал
и с наслада
отпиваш
сънените ми очи...
И пак
с усмивка ме поглеждаш,
потапяш погледа си
в мене умълчан...
Прегръщаш ме.
И шепнеш нещо,
което вече
може би го знам...
Мина Кирова
01.2009 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар