в душата ми прорязваш,
и огън жив си,
изгарящ ме
до бяла същина.
С топлина от звуци
ме заливаш и ме галиш,
и музика за мен
са твоите слова...
Пречистваш ме
и преоткриваш –
вълшебница съм
в твоите очи.
Като бяла гургулица
мен закриляш
и с лекота рисуваш
най-добрите ми черти.
И ангел съм,
и цвете, и корона;
свободен полет,
в тебе устремен...
Погалиш ли ме с поглед,
съм готова
да бъда най-прекрасното,
което виждаш в мен.
Благодаря ти!
Мина Кирова
01.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар