Влизай, настанявай се, бъди си у дома!
Аз ще поседна тук за малко... че така
съм уморена от препускане и бран.
Какво да браним вече в себе си, кажи ми?
Мечтите – споделени със случаен лунатик;
уменията на магьосник, раните си, дните,
в които радостта гостува на сърдечните шеги?
Доверието в нечия лоялност или рамо;
сълзите ли горчиви, проправящи си път?
Разбирането, че сме грешници и само
един единствен ни е съдникът отвъд.
Идеите ли, дадени от него за напредък,
или техния градеж, за да пребъдат в плът?
Вярата, че може би от утре най-накрая всеки
промяна ще започне, но от себе си и тъй
към по-добро светът ще тръгне, за да има
и детски смях, и топлина, светиня, извор чист...
За да отпиваш за малцина истината зрима
ти знаеш, че на съвестта си първо си длъжник...
Мина Кирова
01.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар