по тебе все вървят
и пият
от душата ти
слънца.
Ръцете ми
по тебе пак горят -
отварят
врата подир врата.
Стъпките ми
твоите сподирят -
на пръсти
просветляваш ме
в съня.
Устните ми
дирят нежността ти,
оставила следи
в овали на нощта.
Заливаш ме,
заливаш
със копнежност,
извайваш ме
от огън и сатен...
А аз мълча
и съзерцавам
в теб твореца
спонтанно проявен.
Мина Кирова
09.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар