се блъска във стените
на вчерашното днес,
на утре не дошло.
Летят минутите
към края
на несбъднатото в нас
разперено крило.
Събираш
в шепите си смелост
напред да крачиш,
ала виж:
докато във колебание
трепериш,
изтекли са
броените ти дни...
Мина Кирова
09.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар