преброих звездите,
взирайки се
в блясъка студен.
Душата ми крещеше
за слънцето, което
криеше лицето
в облак набразден...
Разпознах те
в сълзИте спотаени,
и отронени в дъжда.
Поисках да остана,
също като тебе,
в стаята
на споделена самота.
Но пак студът нахълта
и загърна ме с халат
от празнота.
Заспивам, заспивам
в съня ти,
който ти не пожела...
Мина Кирова
09.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар