примамливо ни вика
от свойте висини -
от там светът
изглежда
сякаш господар си
на всички съдбини.
Дали
оглеждайки се,
бавно,
със всяка стъпка,
осъзнато
нагоре си вървял?
Или с парашут
отнейде
с величието си се слял?
Дали си паметувал
за порива, родил
силата
да крачиш смело
и през трудностите
да мълчиш?
Или загърбил
долините,
върха си изкачил,
забравил
откъде си (тръгнал)
и защо
на път си се решил?
А може би
и по-добре (не е ли?)
да помним,
че Пътят е целта,
а върхът е само
поглед друг -
обхватен на света...
Мина Кирова
10.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар