Пред
белия лист
на
покоя
паметта
безусловно
мълчи.
Неизписана
стара
история
в
гърлото спряла,
горчи
и свисти.
Незапочнати
спомени
изгорелите
пръсти редят.
В
следи непроходили
чезне
ли,
чезне
ликът
на
ден, обещан
за
ново начало.
А
краят
застанал
е някак си
в
страница
избледняла...
Мина Кирова
03.2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар