ЖАЖДА

Вдъхнови ме да летя.
Отдавна не помня
вкуса на пчелите -
събирали дълго меда
от устни,
изпръхнали с питанки.

Вдъхнови ме да ехтя.
Като вик или ручей,
избликнал в тревата.
На боси нозе или сняг,
обагрен
от търсещи чапли.

Вдъхнови ме да звънтя.
Пенливо-тръпчива
в малиново вино.
Искряща да търся брега,
очакващ
мойто пристигане.

Вдъхнови ме да летя.
Рисувай ми капки
от пръхкава глина...
И топлата, рохка земя
нека ухае
на нежност безимена.

Мина Кирова
01.2014г.