И своите ти дадох от сърце.
Не чаках падане безвременно;
ни камъни подмолни, нито острие.
Мечтаех да съм топлото безсъние;
копнежът ти към свети небеса.
Да съм ти слънцето най-вътрешно,
и гозбата, и жадната вода.
Мечтаех да се будиш радостен
от мисъл за обгръщащи ръце.
Обвиващи те с чистата отдаденост
на волните и нежни ветрове.
Мечтаех да те има до безпаметност
за всяка брънка от веригата живот.
Да го прославяш със другарско рамо.
Да бъда твоя малък благослов.
Мечтаех си. Мечтите са безплатни.
Създават свои крехки светове.
Не срещнат ли брега си каменен,
потъват като сенки в дива степ.
Мина Кирова
06.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар