ВЯТЪР

В огъня
бушуваш, Ветре...
Разхвърляш въглени
и нажежаваш
на-скритото
до лава.

Водата
ми размътваш, Ветре...
До шампанени вълни
и поразяваш
стените ми
с цунами.

Земята
ми изронваш, ветре...
Скалите в пясъците
давиш.
И отсяваш
зърното от плява.

Сърцето
ми разбулваш, ветре...
Ураганен влизаш.
Милваш.
И проправяш
път за същността ми.

Мина Кирова

07.2011г.