Да те
жадувам даже и в съня си...
По-жив от живите, по-ярко от дъга.
Когато ме въздигаш белокръстно
в летежа ни взаимен - вечността.
Да те попивам грешна или свята -
в сърцето ти пречистена сълза.
Когато съзерцаваш ме безгласно
и раждам се от огнена вода...
Да те обгръщам, претворена в цялост
на бъдното в пробудения лик...
И там, от дълбините ти изгряла,
да те позная истински щастлив!
По-жив от живите, по-ярко от дъга.
Когато ме въздигаш белокръстно
в летежа ни взаимен - вечността.
Да те попивам грешна или свята -
в сърцето ти пречистена сълза.
Когато съзерцаваш ме безгласно
и раждам се от огнена вода...
Да те обгръщам, претворена в цялост
на бъдното в пробудения лик...
И там, от дълбините ти изгряла,
да те позная истински щастлив!
Мина Кирова
09.2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар