FOREVER

Обич моя,
пак вървиш в полусън,
изгубил
пътеката в мрака.
Не виждаш ли,
че нося със теб
чувала от стари проклятия?

Няма нужда
от тежка въздишка,
от скрита сълза -
незатворена рана...
Ти знаеш,
че заедно с теб
ще дойда дори и във ада.

Недей се предава.
Нито за миг.
Дори да си паднал,
опри се на мен.
Любовта ми е силна за двама.
И винаги има
решение всеки проблем.

Обич моя,
поспри се в лъча
на утрото, диво от нежност.
Всяка приказка
всъщност е огън,
не блян или сън,
щом вярваш във нас безпределно.

Мина Кирова
11.2011г.