ДОСТАТЪЧНОСТ

И не мога
да ти се наситя
в цветното на дните,
когато ме учиш
как да обичам
без да има "Защо?"...
Когато достатъчност
сме ние самите -
само ние - в едно.

И не мога,
а всъщност не искам...
Завинаги (моля!)
със мен остани.
Продължи да ме учиш
как да обичам
с букет от усмивки
в най-мрачните дни...

Продължи и да светиш
за очите ми, слепи
за всеки абсурд
и мъртви мечти...
Щом още го можем
с ръцете си слети
на Чудесата страната
с теб да творим…

Мина Кирова

12.2011г.