ЛОЗАТА

Отдавна спря да ме очакваш.

Кафето от машина прекипя.

Дори да идвам с преспите, навяти

от дрипава и неразбрана самота.

Отдавна спря да ме познаваш.

В очите ми намерил своя бряг.

Приел те целия. С прибоя, сякаш

единствен си от бури оцелял.

Отдавна спря да се потапяш

в дълбоко на безпаметни води.

Прие ги, неизменни като вятър.

Обрулващ те до голо, но щастлив.

Отдавна спрях да се надявам,

че в този двор от зреещи лози

със нежност ще подрежеш всяка...

За да може в сока й да се родиш.

Мина Кирова

12.2012г.