ШИФЪР

Забравил си да нарисуваш роза

с последния изсвирил влак.

Да ме поканиш, докато тангото

изслушва ни с покорен такт.

Забравил си да разплетеш венеца

от схватките на дивия ни впряг.

А конниците ни препускат, полудели

до скъсване, камшично от заряд.

Забравил си да ме целуваш щуро

по босите, изкъпани пети.

От слънце избледнели, с устрем...

Когато в нас сияещо кънти.

Забравил си... какво е сутрин

с кафето да отпиеш плам.

Обгърна ли те, покорена с чудо.

На цялото сплавта познал.

Забравил си... И как долитам мигом,

дочуя ли детето в теб

да ме зове безмълвно и по име.

В дланта ти обич да сбере.

Забравил си... Но пазя тайно всичко.

На твърд, непатинирал диск.

Поискаш ли, ще го разплитам фино.

Ти само шифъра ми запомни.

Мина Кирова

12.2012г.