СЛАБОСТ

Опияняваш ме.
Изтръгваш ме от трезвата ми мисъл.
Логическите форми се рушат.
В безвремие
на споделени мисли
очертания се губят
в слятото до кръг.

Възвисяваш ме.
До полет на крило орлово.
Материята чезне в битие.
Когато ме докосваш
като пролет нощем.
Разбунтувана от живото,
що в тинята расте.

Разкрепостяваш ме.
Веригите на стари, чужди вери
топиш до нова същина.
Защото слабост си
на сбъднато поверие.
Едничък смисъл ли е
въплътена любовта.

Мина Кирова

12.2012г.