петък, 11 май 2012 г.

ЖАР


Сърцето ми помни ръцете ти,
укротени в дълбоки води.
Където се плиска лицето ми,
гладко от тежки бразди...

И нощем, когато докосват ме,
с най-топлия лъч долетял,
заспивам след бурното можене
в покоя магично излят.

Намирам ги после в ключалка
за път, побелял от жарта.
С която разпалват нечакан
най-дивния порив за бран.

Така и ще помня ръцете ти...
С дълбокото в мен, обгорен
от огъня, вдъхнал в сърцето ми
на нежност желания плен.

Мина Кирова
05.2012г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар