СИЛАТА В ТЕБ

Ти можеш...
Над облаците да ме вдигаш –
с крилете си могъщи
над градини, езера, поля...
И с грация на лебедова шия
устремено да ме дишаш
в бялото на огнена земя.

Ти можеш...
Неподвластен да превземаш
всеки корен
на прокълващ хляб.
Водата да си
на жадуваното време
в часа на изгревна заря.

Ти можеш…
Да си стрък, стебло, корона.
Въздигаща се горда
в непознати небеса.
С възпламеняващ тропот
на конете нощем
да водиш непокорната река.

Ти можеш…
Да си повече и всичко.
От дъното
издигащ твърдина.
Да си ми залък...
Дъх и глътка жива.
Обич моя, светла и добра.

Мина Кирова

07.2012г.