INSIGHT

Обичам да чувам мислите ти,
дори незначителните.
Обичам да те слушам
и когато мълчиш

в някаква паралелна вселена.

Обичам да ме разглеждаш
в теб или около себе си.
Да ме виждаш през призми
или в роза червена.

Обичам да ми шептиш
непосилно, едвам
докато изучаваш
световете несветски.

Обичам да дишаш -
с хриле или прям,
стопявайки се до усет
единствен в ръцете ми...

Обичам...
присъствието ти.
Бодливо, уютно
мъглисто, несръчно
вещо, отсъстващо
жадно, крещящо
искащо, вземащо
безвъзвратно отдадено...

Обичам.
Да те има.
Чисто, просто и семпло.
Ярко, незабележимо
искрящо до вечност.
Без да има причина.

Обичам те.
Моля те, да те има.
Сега или никога.


Мина Кирова
05.2014г.