ИНСТИНКТ

Уморих се да плача със тебе, дете.
И в душата ти право да гледам

как чуждата воля нишки плете,

а всъщност те трови обсебен.

Уморих се да късам парчета, дете.

Тъй големи, че кораби движат.

Да превързвам и бърша носле

от сълзите, които се стичат.

Уморих се да виждам причини, дете - 

непорасло само в тишината,

лишена от ласка невзрачна поне,

изранена от саби и бягства.

Уморих се да тичам след тебе, дете.
И всяка крачка в миг да забързвам

да не паднеш с одрани до кръв колене.

Но калта се познава и с мърляне.

Уморих се да пазя от теб си, дете.

Толкова много уроци изстрадах. 

Но пак ще съм тук за вика ти с копнеж,

че съм нужна. Дори и разплакана.

Мина Кирова

05.2014г.