четвъртък, 29 май 2014 г.

ИНСТИНКТ

Уморих се да плача със тебе, дете.
И в душата ти право да гледам
как чуждата воля нишки плете,
а всъщност те трови обсебен.

Уморих се да късам парчета, дете.
Тъй големи, че кораби движат.
Да превързвам и бърша носле
от сълзите, които се стичат.

Уморих се да виждам причини, дете - 
непорасло само в тишината,
лишена от ласка невзрачна поне,
изранена от саби и бягства.

Уморих се да тичам след тебе, дете.
И всяка крачка в миг да забързвам
да не паднеш с одрани до кръв колене.
Но калта се познава и с мърляне.

Уморих се да пазя от теб си, дете.
Толкова много уроци изстрадах. 
Но пак ще съм тук за вика ти с копнеж,
че съм нужна. Дори и разплакана.


Мина Кирова
05.2014г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар