Заспива денят.
И мислите стихват -
не спират пред твойта врата.
Уморени очите
притварят вълните
на буйстващи в теб сетива.
Заспива Луната.
Изгряват безпърхи
най-белите кръгли ъгли.
На дъното в чаша
спотайват се пръсти
от ласка в незнайни мечти.
Заспива светът.
Укротен от покоя
на своя забравен проблем.
И в утрото ново
събужда се зовко
отново роден променен.
Мина Кирова
05.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар