(БЕЗ)ОГЛЕДАЛНО

Изобщо не е достатъчно
да си сам(о) огледало.
Понякога сенките
са толкова стряскащи,
надникнат ли от ъглите,
скрили проломите
между черно и бяло.
Блясъкът заслепява -
върхът е отцепен
от пясъка в океана.
Марианската падина
те затиска
с тонове тъжни отличия.
Иска ти се да викаш,
вместо юмруци да стискаш.
Две сълзи те застигат
в образа на приличие.
Маските (те) прозират,
а още търсиш себе си
в онова огледало,
което никак не е достатъчно,
когато няма какво да видиш,
освен абсурда на ролите.
Истината не се полира
за показ и прошка.

Мина Кирова
10.2014г.