Дори по детски да звуча,
все още пазя ярък спомен
за минало от друг живот -
неопетнен и по-достоен.
Човекът там орел е горд,
отгледал светостта на храма.
Не се пилее кръв или имот
за нечия изгода. Няма
бетон, стъкло и лъскав под
от лазещи лакеи - сноби;
дума дадена е пръв закон -
неписан договор на почит
към брат, другар и кавалер
на бяла роза, меч и клетва.
Да, този свят е част от мен.
И жертва на цинизма днешен.
Мина Кирова
10.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар