ДНЕВНИК

Имам да се уча още.
След прошката на вчерашния ден.
От мълнията на пространствен проход
до залеза на полет, трижди озарен.

От минувача, сгърбен в тротоара,
до уличния прегладнял за къшей пес.
От майката, изгубила очи по прага,
до емигранта и родината без чест.

Имам да се уча още.
От брата по перо, топено в кръв.
До свирепия до кокал с нелечима болест.
От летящия в съня си бързей пръв.
И от палача, вероятно протестиращ
в лицето на прииждащата смърт...
Навярно в процепа на утро ще провидя
животът жив и в целия му ръст.

Мина Кирова
02.2015г.