петък, 18 септември 2009 г.

СЪМНЕНИЕТО

Съмнението
разяжда ни душата,
щом пуснем го във нас.
Как трудно е
да имаш вяра
на човек,
обичащ ни без глас.
И само в погледа му
изтерзан четеш,
че убивал си го бавно...
Любовта отива си,
когато предадеш
на завистливите мълви
доверието свято.

Мина Кирова
09.2009г.

четвъртък, 17 септември 2009 г.

ИКАР

Колони
синя и червена
предверие на храм крепят.

Слънцето
усмихва се в зенит.
Нажежен е пясъкът.

Стъпките
отекват по гранит.
Но няма кой
да чуе трясъка -

крилете
са от восък натежал
и обгорен -
разпадат се...

Перата
кой ще събере
от пясъка?

Мина Кирова
09.2009г.

ДИВА РОЗА

Белее пясъкът
от огнени следи
на стъпки нежни.

Диво цвете
в кърваво цъфти
за две ръце.

Отекват крачки
в полумрака ням,
превзел сърцето.

Оазисът мираж е,
а водата - блян.
Илюзия за вечност.

Мина Кирова
09.2009г.

сряда, 16 септември 2009 г.

ВКУСЪТ НА СЛАВАТА

Какъв ли е вкусът
на славата,
макар през сЪлзи
да си я постигнал?
Дали успяваш
да пресяваш
плявата
в очите на бездушници
или закриваш
лицето си
със маска горделива?
За да не види никой
... самотата?
А може би
е сладко
в тебе да се взира
поне едно хлапе
с душа игрива?
Какъв ли е
вкусът
на славата...

Мина Кирова
09.2009г.


понеделник, 14 септември 2009 г.

ПОЧТИ СПОНТАННО

Очите ми
по тебе все вървят
и пият
от душата ти
слънца.

Ръцете ми
по тебе пак горят -
отварят
врата подир врата.

Стъпките ми
твоите сподирят -
на пръсти
просветляваш ме
в съня.

Устните ми
дирят нежността ти,
оставила следи
в овали на нощта.

Заливаш ме,
заливаш
със копнежност,
извайваш ме
от огън и сатен...

А аз мълча
и съзерцавам
в теб твореца
спонтанно проявен.

Мина Кирова
09.2009г.