НЯКОГА НЯКЪДЕ

"Преди да обичаш,
научи се да ходиш по снега без да оставяш следи."
Индианска мъдрост

Заведи ме
в страната на чудесата -
там още е бяло
и стъпки
в снега не личат.
Помниш ли,
когато се учихме
да ходим безследно? -
кристалите
на водата
оставаха цялостни;
в дъха си
усилвахме жаждата
за безвремие...
А ти ми
разказваше
как се е раждал
кактус в пустинята.

Мина Кирова

04.2011г.

ПО НАВИК

Битка след битка.
Победа – провал.
Повлечен от вихър,
но пак оцелял...
Ту крачка напред,
ту стъпка назад.
С приятел до теб,
до кокал – кинжал.

Срещаш – изпращаш.
Обичаш – от гняв
удар нанасяш
и движиш се сляп.
Къде със късмет,
къде пък и без
все някак успяваш
да бъдеш Човек...

(а може би не?)

Живеем по навик,
по навик кървим…
По навик се борим

напред да вървим.

Мина Кирова

04.2011г.

ОБИЧ

Не си мой.
Не те притежавам.
Но май и не искам.
Мога само
теб да обичам.
Завинаги.
Просто и чисто
до бяло. Без мисъл.
За да светиш
всред мрака
на лица завистливи.
За да бъдеш
геният-бисер
в студа, непроникнал
в очите ти.

Мина Кирова

03.2011г.

БУРЯ

В окото на циклона
покоят е измамен.
Стени от страст
и страх
край тебе се гневят.
Издигнати мътилки,
в руини от заблуди,
до атоми
и молекули
разпадат се в нощта.

И корабът се носи
въртян, но неподвластен -
кормчия стар
и маг
на палуба стои.
В ръцете овладяни
вихрите се губят.
След изгрева
на воля властна -
огледало в тихите води.

Мина Кирова

03.2011г.

ОЩЕ КАПКА...

Струна от арфа.
Докосване с вятър.
Свръхсетивно
крило
на колибри.
Нектар е
по устните ти.
И жажда,
неутолима
за още...
капка поне
от безбрежност.

Мина Кирова

03.2011г.