И все така и пак така е:
и в първия си, и в последния си час,
в мига на раждането и в смъртта си
духът е сам и сам остава на света.
Животът му е миг от вечност.
Секундите отмерват бесния кураж
да бъде повече от спомен бледен
в безкрайния поток от радост и тъга.
Погубва се и сам възкръсва
от паяжини на желания за власт
над себе си и друг живот осъждащ,
премери ли със Бога алчна суета.
Какво пък толкоз? Прах и вятър,
безсмъртие и тлен е всеки земен път.
Човекът е това, което сам повярва
и с първия си, и в последния си дъх.
Мина Кирова
06.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар