Ще те измълча. До края.
В гребени по голите стени.
В ласка на изръбен вятър.
В тихото на огнени води.
Ще те измълча. Без пясък.
Без спрели в часове стрелки.
В екота на всеки стряскащ
водопад от гаснещи звезди.
Ще те измълча. До бяло.
След всяка загуба и тътен зъл.
До шепот на нетленна вяра.
И с изстрела последен за из път.
Ще те измълча. Дори без хляба,
омесен в бистрите треви.
За да можеш пак, достигнал края
да си ручея светинно чист.
02.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар