Вървиш
Нагоре
по улица непозната
в сън
от копринени пръсти
докосващи
позлата от къдрици
в очите й спираш
отваряш чадър
срещу слънцето
лъчите му рошат
едно дежа вю
проникват
надолу
и спират
в ръцете ти
държащи страха
от случване
на дъжд
по никое време...
Мина Кирова
09.2010г.
09.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар